Копеле, върни си ми парите, вика по озвучителя си ексцентричният гений
Велик. Гениален. Щур. Забавен. Циничен. Такъв бе на сцената снощи Найджъл Кенеди. Бе себе си- такъв е и в живота. Ексцентричният пичага от Острова наистина е шибан късметлия, както сам си призна преди няколко дни в Пловдив. Защото всички го обичат тоя щурак. Обичат секса с цигулката му, обожават това fuckin` в почти всяко изречение, падат си по перчема му, причудливия му стайлинг и странните му движения. Снощи Античният театър бе в краката му. Или по-скоро се оплете в струните на Страдивариуса му. Този тип може да направи супер забавно шоу дори от най-суховатата класическа пиеса.
Спектакълът започна типично по найджълски. Копеле, върни си ми парите, изригна виртуозът само секунда след като каза “Добър вечер” на 3-те хиляди край сцената. Той подгони с лъка озвучителя си. В последствие се разбра, че човекът зад пулта не му е борчлия, а е спечелил бас от шефа си. Врътнали облог с Кенеди за колко минути ще бъде разтоварена озвучителната техника.
И Найджъл загубил 1000 паунда. Така, в шеги и закачки, прозвучаха първите акорди в класическата част от концерта на гения, бенда му и пловдивските филхармоници. Найджъл бе по хулигански кубинки Doc Martens, грънч панталон и обичайното си изключително асиметрично сако с вид на кимоно, шито от сляп и еднорък японски стилист. Започна серията Бах, сврян между няколко електрически печки, отоплящи малкото му пространство на сцената. Лъкът заигра, Страдивариуса заплака и всички си глътнаха езиците. “Студено ли ви е. Ето нещо по-така тогава”, включи на друго темпо хипер музикантът. А след третата пиеса в частта на Бах покани на сцената една от любимите си колежки- цигуларката Кора. Двамата застанаха един срещу друг като две противоположности. Тя-грациозна, изваяна, красива. Той- чудноват, странен и чаровен. Цигулките им обаче се сляха в едно. Развълнуван от общата композиция Кенеди дълго целува ръката на Кора и после се закачи с две девойки на първия ред.
Прелестната Кора След което даде право на публиката да гласува какво да изсвири за финал на класическата част. Избирайте- Макдоналдс или KFC. Основно човешко право е да избираме какви лайна да ядем, обясни Кенеди. Ааа, това е вечерта на шибаните пилета, отсече той, след като по-голям вот спечели KFC. И подхвана по-бърза мелодия.
След десет минутна пауза дойде ред на джаз частта по пиеси Дюк Елигнтън. Найджъл излезе на сцената с футуристичната си електрическа цигулка и даде тон на филхармониците. Да видим какво може този fucker, огледа инструмента си британеца и показа, че този струнен “шибаняк” може всичко. И във втората част на сцената излезе Кора, “различна и остаряла с пет минути”, както я представи Кенеди. Тук трябва да има вокал, ама няма да има. Вокалистите са загуба на пространство, отсече музикантът и продължи нататък.
Бисът му изненада всички. След близо 2 часа невероятен концерт, когато всички си мислеха, че шоуто приключи, Найджъл изригна. Направи брилянтна импровизация на Йовано, Йованке с цигулката си. Косите на всички настръхнаха. После, свирейки друга българска фолклорна песен, британецът с шантава прическа се оттегли от сцената. И остави 3 хиляди души с мисълта, че има хора, които са призвани да бъдат богове
.
Електрически печки топлеха Найджъл на сцената
